Старобългарски речник
мок҄ 
мок҄ -ꙗ м ЛИ Мокий — свещеник от Амфипол [гр. край устието на р. Струма], умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 11 май [според легендата имп. Константин Велики пренася мощите му в новата столица, посвещава му храм и на 11 май 330 г. освещава Цариград] мⷺца маѣ а҃ꙇ҃ стаго мⷱка мока А 146а 28 Изч А Гр Μώκιος