Старобългарски речник

можданъ

можданъ -ꙑ прил За месо с кост, в която има костен мозък — най–вкусната, най–хубавата част на жертвеното животно вьсесъжагаемꙑѩ можданꙑ ї въꙁнесѫ тебѣ съ каділомъ овьнꙑ. въꙁнесѫ тебѣ волꙑ  коꙁълꙑ СП 65.15 Изч СП Гр μεμυαλωμένος Нвб Ø