Старобългарски речник
мльат 
мльат -мльѫ -мльш несв 1. Мълча, не говоря онъ же млъааше. ꙇ ньсоже не отъвѣштааше М Мк 14.61 З  гла мъ. достотъ л въ соботѫ добро творт л ꙁъло творт. дшѫ съпаст л погѹбт. он же млъаахѫ М Мк 3.4 З А СК Образно. ꙇ въставъ ꙁапрѣт вѣтрѹ. ꙇ рее морю мль  ѹстан М Мк 4.39 З Според религиозен обет — пребивавам в мълчание, в безмълвие. мльа же тѹ лѣтъ шесть. вьсего жтꙗ ловѣьска отълѫвъ сꙙ С 288.29 2. Премълчавам, понасям, не възразявам [на обида и под.] досаждамъ трьпѣаше.  ѹмалꙗмъ мльааше С 474.3 Премълчавам, скривам нещо. тꙑ же м съмотр ѹенкꙑ любꙙштꙙ стнѫ. како глагол҄емꙑхъ отъ врагъ. нꙿсоже съкрꙑваѭтъ. аште  ѹкорьна глагол҄ѫтъ. се бо  л҄ьстьца  нарѫтъ.  не млъꙙтъ т того С 440.15 мльѧ бꙑт σιωπῶν εἰμι Онемявам, изгубвам способността си да говоря ꙇ се бѫдеш млъѧ ꙇ не могꙑ проглаголат. до негоже дьне бѫдетъ се М Лк 1.20 З А М З А СК С П5 Гр σιωπάω ἡσυχάζω σιγάω ἠρεμέω млъат Нвб млъча остар диал Дюв НГер мълча ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА молча[м] диал НТ ДА Срв Молчикруши МИ ВП,ТО Мучи Баба МИ Мл,МНСрМ