Старобългарски речник
мльань 
мльань -ꙗ ср Мълчание, безмълвие, тишина млъанемь свомь пргваждаемъ. на распонѣ. хе бже нашъ. побѣдлъ ес вꙿсѧ глꙑ. неьствꙑхъ СЕ 43а 12 ъто се дьнесь беꙁмⷧъвье много на ꙁемі. ъто се беꙁмлъвье много. ꙇ мⷧ҇лъанье много К 12b 3 то се дьньсь мльан много на ꙁем. ꙿто се мльан много.  неплштеван много С 448.3, 4 да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ С 242.7 СЕ К С ЗЛ Гр σιγή ἠρεμία ἡσυχία ἀσταλαξία σιωπή τὸ ἡσυχάσαι μακροϑυμία млъане мльан млъанье мльан Нвб млъчание остар диал Дюв НГер мълчание ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР