Старобългарски речник
мльаньнъ 
мльаньнъ -ꙑ прил Тих, смълчан, спокоен ꙁде на мльанъно мѣсто С 273.23 Изч С Гр τῆς ἡσυχίας мльанънъ Нвб Срв млъчан, мълчан диал НГер ДА