Старобългарски речник
мльальнкъ 
мльальнкъ -а м Човек, дал обет за мълчание, исихастмонах, отшелник веденъ бꙑ къ мльальнкѹ.  цѣловавꙑ  прѣбꙑ ѹ н҄его дьва дьн С 294.22 Изч С Гр ἡσυχαστής Нвб мълчалник остар ВА