Старобългарски речник
мльалвъ 
мльалвъ -ꙑ прил Мълчалив, тих ꙗко кротъкъ бѣаше пае вьсѣхъ ловѣкъ. же подъ небесемъ  же отъ ба реено. на кого прꙁьрѫ нъ на кротъкааго  млъалвааго  трепештѫштааго мохъ словесъ С 545.6—7 Срв. С173.29 мѫжь тъ. мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ.  не трѣбѹтъ нꙑнꙗ красенъ хлѣвнъ С 204.15 Спец.Название за отшелник, монах, дал обет за мълчание. мѣсꙙца марта л҃а. жт стааго їѡана епскѹпа мльалвааго С 278.10 пръво прѣдъложѫ въ словес отьца їѡана мльалвааго С 278.12 побесѣдѹш къ рьньцѹ іѡанѹ къ мльалвѹѹмѹ С 294.10—11 С Гр ἡσύχιος εἰρηνικός ἡσυχαστής млъалвъ Нвб млъчалив остар диал Дюв НГер мълчалив ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА