Старобългарски речник
мльн 
мльн -ѩ ж Мълния ѣко бо млън блсцаѭщ сѧ отъ подънебескꙑѩ. на подънебескѫѭ свьттъ сѧ. тако бѫдетъ снъ лскꙑ въ день сво М Лк 17.24 З рее же мъ вдѣхъ сотонѫ ѣко млънѭ съ небесе падъша М Лк 10.18 З А СК ѡсвѣтішѩ млъніѩ его въселенѫѭ СП 96.4  се напрасно шѹмъ  громъ сь небесе многамі мльнꙗм облац двжꙙште сꙙ пльн огн҄ѣ С 6.16 М З А СК Н СП С Гр ἀστραπή млън Нвб млъния остар диал Дюв НГер мълния ОА АК НТ ЕтМл БТР АР молния остар диал АК ДА