Старобългарски речник
млатъ
млатъ
-а
м
Чук
гоже бо прѣді малꙑ вдѣаше млатꙑ ковома. брадъвѭ тешема. то того нꙑнꙗ поставлъ с. бога нареш
С
161.29
дадте м мꙿлатъ желѣꙁнъ съкрѹшѫ го
С
27.25
Изч
С
Гр
σφῦρα
мꙿлатъ
Нвб
млат
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ДА
Срв
млатя ’чукам, удрям’
диал
ДА
