Старобългарски речник
младѧтьце 
младѧтьце -а ср Детенце, младенец тѧ молмъ гі бже спнѣ нашего. блгвещьшааго. ѡтъ сплъненѣ кѫпѣл. твоеѩ благостꙑнѧ. се мⷧадѧтьце. ꙇ на главѫ его. блговене твое. да съндетъ. ꙇ ѣкоже блгов дда. рѫкоѭ прка твоего самолѣ. тако блгв ꙇ се мⷧадѧтьце СЕ 8а 9—10, 13—14 Изч СЕ Гр τὸ νήπιον Нвб младенче диал ВА НТ НГер ЕтМл