Старобългарски речник
младьньць 
младьньць -а м Дете, младенец вьꙁгра сѧ младьнецъ радоштам въ ѫтробѣ мое М Лк 1.44 А СК ꙇ се вамъ ꙁнамене. обрѧщете младенецъ повтъ лежѧштъ въ ѣслехъ М Лк 2.12 З А СК стрѣлꙑ младьнець бꙑшѩ ѣꙁвꙑ хъ СП 63.9 не слꙑша л цѣсарꙗ давꙑда божмъ освꙙштенмь поѭшта. ꙁ ѹстъ младьнець съсѫштхъ съвръшлъ с хвалѫ С 335.28—29 Срв. С336.11—12 събра сꙙ на мѣсто то мѫж  женꙑ.  младенц С 109.1 ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р(.)кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба. ѣко младѣньц(.). ꙇ ба благослов старць К 1а 33 младьньць мѫжьска полѹ [τὸ] ἄρσεν Момченце вьсѣкъ младенецъ мѫжъска полѹ. раꙁвръꙁаѩ ложесна сто гв нареетъ сѧ М Лк 2.23 З А СК свѧтꙑѩ младьньц τὰ ἅγια Νήπια Светите младенци, младенците, избити от цар Ирод по време на раждането на Исус Христос мцⷺа деⷦ҇ ҃ꙁ҃. стьⷯ мⷧадънеⷰ҇ ꙁбенъхъ ха рад въ вѳлеем родомъ А 135b 14 стꙑхъ мⷱ҇къ. васлѣ (с)емеона.  младенъцъ Е 24б 9—10 М З А СК СП СЕ К С Гр βρέφος νήπιος младеньць младѣньць младенецъ младьнецъ младенъцъ Нвб младенец остар диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА