Старобългарски речник
младьнъ 
младьнъ -ꙑ прил Детски, предназначен за деца гда бѣаше вдѣт акꙑ, класꙑ ꙁьрѣлꙑ младенштꙙ. днѣмъ желѣꙁомъ сѣенꙑ лежꙙштꙙ. не ю ште съꙁрьна срьдьнааго тврьда мѣѭште. н цвѣта класьнааго ꙁмѣнвъше. нъ дꙿнае въ младьнѣ  млѣьнѣ пшт сѫште. лютомь гнѣвомъ града родомъ бмꙑ С 397.9 Изч С Гр ἁπαλός Нвб Срв Младен ЛИ Младенов ФИ ЕтМл Младенови МИ Младеново клагье МИ ЙЗах,Кюст.кр Младенова круша МИ Младеново МИ ИД,МНЛом