Старобългарски речник
мхалъ 
мхалъ -а м ЛИ 1. Михаил — в юдаизма, християнството [и мюсюлманството] велик ангел, архангел [Ю 1.9], велик княз [Дан 12.1], архистратиг на Господнето войнство [Нав 5.14], един от великите князе [Дан 10.13], предводител на ангелите и убиец на змея [Откр 12.7—9]. Пр. на 6 септември и 8 ноември [Събор на архангел Михаил] мⷺца ноѩⷠ҇ ѕ҃ сьнемъ арханћла мхаⷧ҇ А 126а 7 пакꙑ ꙁаклнаѭ васъ. въ імѧ га нашего сха. ѣко аћл гдьсц. мхалъ гавьрлъ. ѹрлъ. рафалъ СЕ 59b 5 дошедъшѹ же врѣмен бракѹ. ꙗв сꙙ кононѹ. арꙿхагꙿг҄елъ мхалъ С 25.2 2. Михаил III, византийски император [836—867 г.] съконьашꙙ же сꙙ стї мв мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃. цѣсарьствѹѭштѹ гръьстѣ власт. мхалъ ѳеодѡръ.  ѳекла правовѣрьнї цр С 65.3 3. Михал — име, известно от старобългарски надпис въ мѧ отъцѣ  сна  стаго дха съде поваетъ отъцъ стъ антѹн а же с ѹ цръкъве жтънцѧ сътвортъ да отъвѣштаетъ прѣдъ бгмъ мхалъ недостонъ напса амнъ КН А СК СЕ С КН Гр Μιχαήλ От евр mi҄k̄ a’el ’като бог [?], равен на бога [?]’ мхалъ Нвб Михаил ЛИ Михайлов ФИ Михайловски ФИ Михайлович ФИ Михал ЛИ Михалев ФИ Михалчев ФИ Михалаки ЛИ Михаила ж ЛИ Михаела ж ЛИ Мишо ЛИ Мишев ФИ Михо ЛИ Михов ФИ СтИл,РЛФИ Михайловград МИ Михайлово МИ Михалково МИ Миховска махала МИ Миховци МИ СНМБ