Старобългарски речник
мтѣ
мтѣ
нареч
дъва мтѣ
δύο παρὰ δύο
Наред, последователно, един след друг
повелѣ прнест огнь. полцꙙ желѣꙁнꙑ. въложт ѧ въ огнь. паулѹ съвꙙꙁат рѫцѣ ноꙁѣ. колъ желѣꙁнъ въврѣт междѹ рѫкама ногама. вънъꙁнѫт вь ꙁемьѭ. дꙿвѣма мтѣ палцама раждеженама бті
С
2.23—24
Изч
С
Нвб
Срв
мите
’камоли
даже’
диал
ДА