Старобългарски речник
мтродоръ
мтродоръ
-а
м
ЛИ
Митродор — име на свещеник, последовател на маркианството, познат от житието на Пионий от Супрасълския сборник
поставшꙙ ѹбо го на дрѣвѣ. тае по томъ пресвутера кого мтродора вѣрꙑ марк҄іаньскꙑѧ. лѹ же сꙙ піѡнꙗ поставіт о деснѫѭ мтродора же о лѣвѫѭ
С
141.10, 12
Изч
С
От
гр
Μητρόδωρος