Старобългарски речник
мсалъ 
мсалъ -а м ЛИ Мисаил [Мисах] — юдей, пленен заедно с Анания [Седрах], Азария [Авденаго̀] и пророк Даниил от Навуходоносор; по чудотворен начин излязъл от огнената пещ, където бил хвърлен заедно с тях [Дан 1.6—7; Дан 3.20—23, 94]. Пр. на 17 декември мⷺца деⷦ҇ ꙇⷤ҇ стъхъ трі отрокъ. ананѩ аꙁарѩ мсала  данла пⷬр҇ка А 129b 23 г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ отъ пешт огн҄ьнꙑѧ. ананѭ аꙁарѭ мсала С 179.6 Изч А С Гр Μισαήλ От евр Mišā’ēl ’измолен от бога’