Старобългарски речник
мрьно 
мрьно нареч Миролюбиво ѣко мнѣ ѹбо мръно глаахѫ.  на гнѣвъ льст помꙑшлаахѫ СП 34.20 Изч СП Гр εἰρηνικά [вар. εἰρηνικῶς] Нвб мирно ’спокойно’ ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА