Старобългарски речник
мръI
мръ
-а
м
1. Свят, вселена, мир, всемир
егда въ мрѣ есмъ свѣтъ есмь мрѹ
М
Йо 9.5 З,А
тꙑ бо ес црь мрѹ. спасъ дшамъ нашмъ
СЕ
12b 20
наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров
С
348.18
послѹхѹтъ м мѫдрост слово глагол҄етъ ꙗко богъ съмрьт не сътвор. н красѹтъ сꙙ пагѹбѣ жꙁ (!). нъ ꙁавстѭ дꙗвол҄ѫ сьмрьть вьнде вь мръ
С
389.8
Земният свят, земният живот.
ꙇꙁдъ отъ отца. прдъ въ мрь. пакꙑ оставлѣѭ мръ. ꙇ дѫ къ отцѹ
М
Йо 16.28
З
А
СК
аꙁъ бо отъ бога ꙁдохъ. вьндохъ въ мръ. моꙗ слава отьца мого стъ слава
С
331.16
Човечеството.
ꙇ гла се агнецъ бжі. въꙁемлѧ грѣхꙑ мра вьсего
М
Йо 1.29
З
А
СК
Б
се весь мръ по немь детъ
М
Йо 12.19
З
А
не можетъ мръ ненавдѣт васъ. мене же ненавдтъ. ѣко аꙁъ съвѣдѣтельствѹѭ о немь. ѣко дѣла его ꙁъла сѫтъ
М
Йо 7.7
З
А
нъ да раꙁѹмѣатъ мръ ѣко люблю отца. ѣкоже ꙁапо(вѣ)дѣ мьнѣ отцъ. тако творѭ
М
Йо 14.31
З
А
СК
пршедъ онъ. облтъ мра. о грѣсѣ о правъдѣ о сѫдѣ
М
Йо 16.8
З
А
СК
гі бже нашъ. тꙑ любьв съвръштель. ꙇ мрѹ наставьнкъ. ꙇ вꙿсѣмь спсъ. подажд намъ любовь своѭ
СЕ
11а 7
пѡн рее. гоже посъла бъ на съпасен мра
С
137.30
2. Светският живот, противопоставен на монашеския, отшелническия живот
сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ. на прман тѹ новопрходꙙштхъ ꙁ мра. рънорꙁььскѫѭ стнѫ
С
284.16
мръ сь
ὁ κόσμος [οὗτος], ὁ βίος
Този свят, земният свят, земният живот
вꙑ отъ сего мра есте. аꙁъ нѣсмъ отъ сего мра
М
Йо 8.23
і рее съ на сѫдъ аꙁъ въ мръ сь прдъ
М
Йо 9.39
любѧ дшѫ своѭ погѹбтъ ѭ. ꙇ ненавдѧ дшѧ своеѩ. вь мрѣ семь. въ жвотѣ вѣьнѣемь съхрантъ ѭ
М
Йо 12.25
З
А
СК
хвалмъ тѧ гі ꙇꙁбавльшааго. по мꙿноꙁѣ млост твое. раба твоего сего. ѡтъ сѹетънааго жтѣ сего мра
СЕ
81а 21
боговъгодьнь съвѣтѹтъ съвѣтъ въ свꙙтꙑ градъ отт. ѹпраꙁнвъше (!) сꙙ отъ потрѣбъ мра сего мльат
С
282.10
н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра. н ного ньсогоже же въ мрѹ семь
С
267.27
вьсь мръ
ἅπας ὁ κόσμος, κόσμος, ἡ οἰκουμένη, κτίσις, παγκόσμιος
Светът, целият свят, всемирът, вселената; земята, на която живеят хората; всичко, което съществува на земята
і рее мъ шедъше въ весь мръ. проповѣдте еванћле вьсе твар
М
Мк 16.15А
сѫтъ же ꙇ на многа. ѣже створ с. ѣже аште по едномѹ сꙿпана бꙑваѭтъ. н самомѹ мноѭ. вьсемѹ мрѹ въмѣстт. пшемꙑхъ кън҄гъ
З
Йо 21.25
А
СК
днеⷭ҇. слъньце не ꙁаходѧщее. свѣтомь вꙿсь мръ оꙁар. днеⷭ҇. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ
СЕ
1b 25, 2а 1
твоеѭ дръжавоѭ дръжш тварь. ꙇ твомь промꙑшленемь. строш весь мръ
СЕ
3b 25
сце пострадавъше вѣньан бꙑшꙙ. сꙗѭтъ ꙗко ꙁвѣꙁдꙑ вь вьсемь мрѣ
С
81.13
аꙁъ на се родхъ сѧ. на се прдъ въ вьсь мръ. да съвѣдѣтельствѹѭ о ꙇстнѣ
М
Йо 18.37
З
А
СК
о вꙿсемь мрь мꙑ небрьжемъ
С
87.24—25
въꙁалка кръмꙙ вьсь мръ
С
344.18
не вьꙁьрѣ на хѹлꙑ н ꙗꙁвꙑ. ждовьска ѹкоренꙗ небрѣже. вьꙁꙙ мръ вьсь ѹтелꙗ
С
427.8
посъланъ бꙑстъ гаурлъ въꙁвѣсттъ вьсемѹ мрѹ съпасенꙗ
С
244.6
отъ съложеньꙗ вьсего мра, отъ наѧла вьсего мра, отъ сътвореньꙗ мра [мрѹ]
ἀπό καταβολῆς κόσμου, ἀπ᾿ ἀρχῆς κόσμου
Според християнското летоброене — от времето на създаването [сътворението] на света
отъкрꙑѭ съкръвенаа. отъ съложенѣ вьсего мра
М
Мт 13.35
З
наслѣдѹте ѹготованое вамъ цсрстве. отъ съложенѣ вьсего мра
М
Мт 25.34
З,
А, СК. Срв. С508.6
да мьсттъ сѧ кръвь вьсѣхъ пркъ. пролваема отъ съложенѣ вьсего мра. отъ рода сего
М
Лк 11.50
З
бѫдетъ бо тогда скрьбь велѣ. ѣкоже нѣстъ бꙑла отъ наѧла въсего мра до селѣ. н матъ бꙑт
М
Мт 24.21
З
А
Б
прмѣте ѹготовано вамъ цѣсарьство. отъ наꙙла мрѹ
С
123.19—20
ѕ҃ ф҃ к҃ в҃ го льⷮ оть створенїа мра
В
напса (же сѧ въ) льто отъ сътво(ренꙗ мро)у ѕ҃ ф҃ а҃ нъдкта ѕ҃
СН
прѣжде съложеньꙗ мра, прѣдъ съложеньмь мра
πρὸ καταβολῆς κόσμου
Преди сътворението на света
ѣко въꙁлюблъ мѧ ес. прѣжде съложенѣ мра
М
Йо 17.24
З
А
СК
прмѣте ѹготовано вамъ цѣсарьств. прѣдъ съложенмъ мра
С
446.30—447.1
вꙑше мрѹ
ὑπερκοσμίως
По начин, неприсъщ на земния свят; необичайно, необикновено
вьс съ радостѭ кѹпьно тьцѣмъ. вьс тъштьно прмѣмъ. вꙑше мрѹ праꙁдьнѹмъ
С
319.24
М
З
А
СК
Б
Н
У
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Р
Х
В
СН
Гр
κόσμος
ἡ οἰκουμένη
βίος
Нвб
мир
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА