Старобългарски речник
мнѫт
мнѫт
-мнѫ
-мнеш
св
1. Премина, извървя дадено разстояние
сърѣтете дъва бѣсъна отъ жал ꙇсходѧща лютѣ ѕѣло. ѣко не можааше нктоже мнѫт пѫтемь тѣмь
М
Мт 8.28
З
А
прѣд текъ въꙁлѣꙁе на сѵкоморѭ. да вдтъ і. ѣко тѫдѣ хотѣаше мнѫт
М
Лк 19.4
З
ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ
М
Лк 16.26
З
А
СК
2. Отмина някого, нещо
ꙇ пр етврътѣ страж ноштънѣ. прде къ нмъ по морю ходѧ. ꙇ хотѣ ѩ мнѫт
М
Мк 6.48
З
3. Премина, изчезна
се сѣн надѣвъ сꙙ блаженꙑ даудъ глаголааше. сѣн крлѹ твою надѣѭ сꙙ. докол. доньжде мнетъ беꙁакон мо
С
353.28
За време — измина.
мнѫвъшемъ же дьнемь ꙁ҃. сѫштемъ стꙑмъ вь темьнц. прде дѹѯъ отъ к҄есар
С
72.16
прѣжде мнѫвꙑ
προλαβών
Изминал, отминал [за време]
н пакꙑ мьн. ѣко мнѫвъшее лѣто прѣжде. довьлетъ т вꙿсемь жть
СЕ
91а 26
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
παρέρχομαι
διέρχομαι
διαβάίνω
βαίνω
παρατρέχω
διαγίγνομαι
γίγνομαι [вар. διατρέχω]. Вж. ммомнѫт
Нвб
мина
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА