Старобългарски речник

мна

мна -ꙑ м ЛИ 1. Мина̀ — християнин войник, умр. мъченически в Египет по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 11 ноември [и на 21 септември и 10 декември] мⷺца ноѩⷠ҇ а҃ꙇ҃ стааⷢ҇ мⷱка мінъ  вктора  вікента А 127а 5 Срв. УIб 17 стрстъ стомꙋ кюпрѹ епскпѹ.  семеѡнꙋ ѫжцѣ гнѹ.  свѧщене стмѹ мнѣ Е 35б 12 2. Мина — цариградски патриарх [536—552 г.]. Пр. на 25 август мⷺца авгⷭ҇о ҃д҃ ... стѹю оцю наⷲ҇ю архппѹ црѣграⷣ҇ еффана  мнъ А 152а 23 Изч А У Е Гр Μηνᾶς Нвб Мина̀ ЛИ НГер СтИл,РЛФИ