Старобългарски речник
ммотѣкат 
ммотѣкат -ммотѣкаѭ -ммотѣкаш несв Тека край някого, край нещо [образно] богатъство аще ммотѣкаетъ не прілагаіте срдца СП 61.11 Изч СП Гр ῥέω Вж. при ммо тѣкат Нвб