Старобългарски речник
млость 
млость - ж 1. Милост, състрадание, милосърдие ꙇ слꙑшашѧ окръсть жвѫште ꙇ рождене еѩ. ѣко вьꙁвеллъ естъ гъ млость своѭ съ неѭ. ꙇ радовахѫ сѧ съ неѭ М Лк 1.5, 8 З А да прстѫпаемъ ѹбо съ дръꙁновенемъ къ прѣстолѹ благодѣт  да прїмемъ млстъ Е 10а 1 помлѹі мѩ бже по веліцѣі млості твоеі СП 50.3 ав нꙑнѣ мⷧсть твоѭ. на рабѣ твоемь семь. страждѭщмь отъ недѫга СЕ 25а 6 нъ обае їѡсфъ пеал велкꙑ на млость прѣложвъ. падъ на вꙑ брат. плака сꙙ о н҄хъ С 364.25—26 2. Милостиня, подаяние  тогда бо господь мꙙ бѣ посълалъ к тебѣ. скѹст ѹсрьд тво. аште ѹбо ловѣколюбьнѣ. а не ловѣкомъ творш вдѣт млость своѭ С 122.27 въ млость дат [кого] δίδωμι εἰς οἰκτιρμούς [τινα] Предизвикам, възбудя състрадание [към някого]  дастъ ѩ вь млостъ. прѣдъ вьсѣмі плѣньшіім ѩ СП 105.46 беꙁ млост a) ἀφειδῶς, ἀνενδότως, ἀνελεήμων Безмилостно, жестоко тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше С 516.25  колѣнѣ прѣклонвъ сповѣдааше сꙙ богов. бѧ беꙁ млост въ своѧ прьс С 527.30 бѭштї же беꙁꙿ млост бꙗхѫ С 47.8—9 аште стъ праꙁдъно съ блѫднкꙑ жденетъ сꙙ  съ бѹм.  беꙁ млост  поставтъ с н҄м С 371.23 b) ἀσύγγνωστος Без опрощение нъ  себѣ беꙁ млост сътвор. отьвѣтъ вь сѫдънъ дьнь С 422.21—22 он бес цѣльбꙑ сѫтъ  беꙁ млост а с много мѣѭште ѹтѣшен  млостꙿ С 407.10 съ млостьѭ φιλανϑρώπως Любезно, човешки вовода се ѹслꙑшавъ рее. аꙁъ же нꙑнꙗ обае с млостѭ т пріхождѫ. бесъмрътънꙑхъ рад богъ млост С 148.14 М З А СК Е СП СЕ С Г Гр ἔλεος οἰκτιρμός ἐλεημοσύνη εὐμένεια συγγνώμη εὔνοια συμπάϑεια φιλανϑρωπία ἀντίληψις ἔλαιον. Ствнем. ginada. Нвб милост ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА