Старобългарски речник
мловат 
мловат -млѹѭ -млѹш несв 1. Проявявам към някого съчувствие, състрадание, милосърдие ꙁаемлетъ грѣшьнкъ ї не вьꙁвраттъ. праведьнкъ же млѹетъ ї даетъ СП 36.21 ѣко тꙑ ес бъ нашъ. бъ мловат  спасат. ꙇ тебѣ славѫ въсꙑлаемъ СЕ 24а 4 о мьнѣ бо нѣстъ трѣбѣ плакат сѧ. н мловат С 102.16 млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ  гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва  въꙁвѣшеньꙗ юньа С 566.8 млѹ лколюбвꙑ г ...  не погѹб мене бестѹдънꙑхꙿ мохъ рад дѣлъ С 528.7 2. Помилвам някого, простя му [греховете, прегрешенията] молу мꙙ блѫднцѫ. даждъ м мохъ съгрѣшен проштен С 391.27  аб наꙙхъ ꙁъват  глаголат. млѹте мꙙ млѹте м. тае ꙁведосте мꙙ С 168.4 Пожаля,съжаля. юньць ... въшьствмъ лѫкааго бѣса вьꙁдвьꙗ.  толꙿма гнѣвомъ двже сꙙ. ꙗкоже н пастѹха ꙁнат н їного нкогоже мловат. нъ вьсꙙ сълѹаѭштꙙѧ сꙙ гѹбт С 565.17 СП СЕ К С Гр ἐλεέω ἐπελεέω ἐλεεινός εἰμι οἰκτίρω οἰκτείρω φείδομαι Нвб миловам, милувам остар ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА