Старобългарски речник
меь 
меь -а м Меч вон ... въꙁьмъше меъ отъсѣкошꙙ главѣ свꙙтѹю С 185.7 послѣжде горьа ꙁль обрꙙштеш.  острѣ пае меа обоѭдѹ остра С 351.4 ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ ... ꙇ шлѣмъ спнью прѩт. ꙇ меь дховънꙑ. еже естъ глъ бже СЕ 94а 9—10 Образно. не мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемл҄ѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меъ М Мт 10.34 З меемь сѣщ [отъсѣщ, ѹсѣкнѫт] ἀποκεφαλίζω, ξίφει ὑποβάλλω, ξίφει ἀναλίσκω Посека с меч, обезглавя раꙁгнѣвавъ же сꙙ кнꙙꙁъ о съкрѹшенї богъ свохъ. повелѣ меемъ сѣшт свꙙтꙑѧ С 180.25—26  аꙁъ надѣахъ сꙙ ꙗко меемъ отъсѣеш м главѫ С 254.2 раꙁгнѣвавъ же сꙙ кънꙙꙁъ ... повелѣ меемъ ѹсѣкнѫт  С 254.7—8 съконьат сѧ меемъ ᾿αποκεφαλίζομαι Умирам от меч прѣклонвъше колѣна.  протꙙгъше вꙑѧ своѧ. съконьашꙙ сꙙ меемъ. въ сповѣдан хрстосовѣ С 181.1 съ меемь ξιφηφόρος Въоръжен с меч, мечоносец прведѣте м сѣмо мѫжꙙ жестокꙑ. отъ еѳіѡпьскꙑѧ странꙑ. съ ме да сѣкѫтꙿ  проꙙѧ С 62.10 М З Е СП СЕ К С Гр μάχαιρα ξίφος Нвб меч ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА