Старобългарски речник
метод 
метод -ꙗ м ЛИ Методий — монашеското име на славянския апостол и просветител [ок. 815 г., Солун—6.IV.885 г., Велеград]. Заедно с брат си Кирил създател на славянската азбука, основоположник на старобългарския книжовен език и на старобългарската и славянската литератури. Пр. на 11 май [св. Кирил и Методий] и 6 април [смъртта на Методий] мⷺца апрⷧ҇ е҃ ... паⷮ ѹсьпенѣ прⷣ҇нааⷢ҇ оца наⷲ҇го. меѳодіа. архпа вꙑшнѧѩ моравъ. браⷮ҇ прⷣ҇го кѵрла флософа А 145b 21 мⷰ҇ѣ апрлѣ ѕ҃ авьтꙋха.  метод(ꙗ) СК 151а 17 Изч А СК Гр Μεϑόδιος меѳоді Нвб Методий, Методи ЛИ ВА Методия м остар ЛИ ВА Срв Мето ЛИ Метко ЛИ Методиев ФИ Метьо ЛИ Метев ФИ СтИл,РЛФИ