Старобългарски речник
мест 
мест -метѫ -метеш несв Хвърлям, пущам ꙇ сѣдъ съ прѣмо гаꙁофлакеов. вдѣаше како народъ мететъ мѣдь вь гаꙁофлакѭ М Мк 12.41 мест камень [на кого] λιϑάζω [τινα] Хвърлям камъни [срещу някого] отъвѣшта мъ с мънога дѣла добра ѣвхъ (въ) васъ. отъ отъца моего. ꙁа кое хъ дѣло камене на мѧ метете М Йо 10.32А отъвѣшташѧ емѹ юде глѭште. о добрѣ дѣлѣ не метемъ каменѣ на тѧ. нъ о власфм М Йо 10.33А мест жрѣбьѩ λαγχάνω Хвърлям жребий рѣшѧ же къ себѣ не прѣдерѣмъ его. нъ метѣмь жрѣбѩ комѹ бѫдетъ М Йо 19.24 Изч М З А Гр βάλλω Нвб Срв метна, метвам, мятам ’хвърлям’ ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА