Старобългарски речник
месꙗ 
месꙗ -ѩ м ЛИ Месия — в юдаизма идеалният цар на есхатологическите времена, ’помазаник божи’ [Бит 49.10; Дан 9.20, 25; Аг 2.7; Мал 3.1]. В християнството преосмисленият и преобразуваният образ на Месията е Исус Христос, пратен от Бога да спаси човечеството гла емѹ жена. вѣмь ѣко месѣ прдетъ рекомꙑ хъ М Йо 4.25 З А обрѣтомъ месѭ. еже естъ съкаꙁаемо хъ М Йо 1.42 Изч М З А Гр Μεσσίας евр. māšîjah, арам. měšîj̣ha ’помазаник’. Срв. гр. Μεσσίας месѣ месіа Нвб месия ОА ВА БТР АР