Старобългарски речник
мелтъ 
мелтъ -а м ЛИ Мелит — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия [Мала Армения] по времето на имп. Лициний [302—324 г.]. Пр. на 9 март  вьс вькѹпѣ рек’ше амнъ. прѣдашꙙ дшꙙ своѧ. сꙑнъ же ѹмꙑ матерѭ. менемь мелтъ. ште дꙑхааше С 80.10 а се мъ мена. дометꙗнъ. сух. ꙁмарагдъ. мелтонъ. ракл С 69.7 Изч С ТН Гр Μελίτων мелтонъ