Старобългарски речник
мелтн 
мелтн -ѧ ж МИ Мелитин [дн. Малатия в Турция] — град в Понт, Мала Армения, където по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.] умр. мъченически 33 християни мⷺца ноѩⷠ҇ ж҃ ... стъх мⷱкь ꙇже въ мелітн ћ҃в҃ А 126а 4 Изч А Гр Μελιτινή мелітн