Старобългарски речник
мелагр 
мелагр -ꙗ м Мелагрий — вид растение, използвано от отшелниците за храна  объхождааше пѹстꙑн҄ѫ. събранꙗ рад саморастѫштхъ мелагр. отъ нхъже кръмꙙтъ сꙙ же въ пѹстꙑн҄і отъходьнц С 289.11 ꙗко нсоже брашна не мавѣ сьде. раꙁвѣ мелагр схъ С 290.7 Изч С От гр μελάγριον Нвб Ø