Старобългарски речник
междѹ 
междѹ предл тв За обстоятелствени отношения. 1. При означаване на действие или положение в пространството между два предмета: между да прдетъ на вꙑ вьсѣка кръвъ праведъна. пролваема на ꙁемлѭ. отъ кръве авела праведънааго. до крьве ꙁахарѩ сна варахна. егоже ѹбсте междю црквѭ  ол҄таремь М Мт 23.35 ЗI, А. Срв. Лк 11.51 М З ꙇ бꙑстъ дѫштю емѹ въ мъ. ꙇ тъ прохождааше междю самареѭ галлѣеѭ М Лк 17.11 З  междѹ обѣма раꙁбонкома богъ. раꙁѹмьнѹѹмѹ раꙁбонкѹ ꙗвьꙗѧ сꙙ С 451.9  повелѣ прнест огн҄ь.  полцꙙ желѣꙁнꙑ.  въложт ѧ въ огн҄ь.  паулѹ съвꙙꙁат рѫцѣ  ноꙁѣ.  колъ желѣꙁнъ въврѣт междѹ рѫкама  ногама С 2.22 При означаване на пространство сред много предмети, еднородна среда: през, сред, посред. ꙇ пакꙑ шедъ съ. отъ прѣдѣлъ тѵръскъ  сѵдоньскъ. прде на море галлеско. междю прѣдѣлꙑ декапольскꙑ М Мк 7.31 З А СК ѣще посъпте мюждю (погр. вм. междю, Север., с. 81, бел. под линия) прѣдѣлꙑ СП 67.14 2. За означаване на промеждутък от време: между аще бѫдеⷮ  дрѹгаа неⷣ҇ междѹ рдствомъ  просвѣщенемъ. реет сѧ с неⷣ҇. ꙁаѧло евнћліѣ схва А 137b 9 Срв. А136b 20 междѹ собоѭ πρὸς αὑτούς [вар. πρὸς ἑαυτού´ις], πρὸς ἀλλήλους, εἰς ἀλλήλους, ἐν ἀλλήλοις, μετ ἀλλήλων Помежду си, между себе си, един на друг бꙑсте же с дрѹга. ꙇродъ же  платъ въ тъ день съ собоѭ. прѣжде бо бѣашете вражъдѫ мѫшта междю собоѭ М Лк 23.12 З пьрѣахѫ же сѧ юде. междю собоѭ глѭште М Йо 6.52 З А съꙁрахѫ же сѧ междю собоѭ ѹенц. не домꙑслѧште о комь глетъ М Йо 13.22 З о семь раꙁѹмѣѭтъ вьс. ѣко мо ѹенц есте. аще любьвь мате междю собоѭ М Йо 13.35 З А СК о семь л сътѧѕаете сѧ междю собоѭ М Йо 16.19 З А СК стаѣ лобъꙁаньѣ. страшънаѣ цѣлованьѣ. ѣже междю собоѭ ꙇмамъ К 9b 5—6 междѹ смь ἐν τῷ μεταξύ Между това, междувременно междю же смъ молѣахѫ  ѹенц его. глѭще равьв ѣждъ М Йо 4.31 З А М З А СК Б СП К С Гр μεταξύ ἀνὰ μέσον ἐν μέσῳ διὰ μέσον междю Нвб между ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Междуселски път МИ ИД,МНЛом мег’у диал ДА