Старобългарски речник
маттѣ 
маттѣ -ꙗ м ЛИ Матей — митар, по–късно Христосов апостол; автор на едно [първото синоптично] от четирите канонични евангелия; най–близкият ученик на ап. Петър. Пр. на 16 ноември еваⷸ҇ ѿ мⷴ҇а глⷡ҇а. а҃ А 130а 19 ; мⷺца ноѩⷠ҇ е҃і҃ стаго апла евсⷸ҇та маѳеа А 127а 20 ꙇ прѣходѧ ссъ отъ тѹдѫ вдѣ лваⷦ҇. на мꙑтьнц сѣдѧща. ꙇмене матеа М Мт 9.9 З А СК блаженꙑ маттѣі глаше К 4а 15 їанна (!) архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстаго. отъ съкаꙁанꙗ еуагг҄ельскааго. же отъ матѳеѧ С 439.16 М З А СК Е СС К С Гр Μαϑϑαῖος Ματϑαῖος Срв евр matitj̄ah̄u, matitj̄ ah ’дар на Йехова’ матъѳ матъте матъѳе матѳеа матѳе мат’те мате маѳе маттѣі матьтѣ мат’ѳѣ Нвб Матей ЛИ Матвей ЛИ Мате ЛИ Матейко ЛИ Матьо ЛИ Матея ЛИ Матеев ФИ Матев ФИ СтИл,РЛФИ Матеево МИ БМС