Старобългарски речник
маттꙗ
маттꙗ
-ѩ
м
ЛИ
Матия — ученик на Христос, апостол, избран на мястото на Юда Искариотски [Деян. 1.21—26]
отде юда. вьнде ꙁа н҄ь матѳꙗ
С
94.5
Изч
С
Гр
Ματϑίας
Срв
евр
Matitjāhū,
matitjāh,
mattanj̄
ah ’дар от Йехова’
матѳꙗ
