Старобългарски речник
маттанъ 
маттанъ м ЛИ Матан — един от прадедите на Христос еліеꙁоръ же роді матꙿтана. маттанъ же роді. акова А Мт 1.15 СК Изч А СК Гр Ματϑάν От евр Maṭṭ̄ an ’дар’ мат’танъ мат’ѳанъ матьѳанъ