Старобългарски речник
мат 
мат -матере ж 1. Майка тъгда прстѫп къ немѹ мат сновѹ ꙁеведеовѹ. съ сньма свома кланѣѭшт сѧ. ꙇ просѧшт нѣесо отъ него М Мт 20.20 ЗI се бо въ беꙁаконенꙑ ꙁаѩтъ есмъ. ї въ грѣсѣхъ роді мѩ маті моѣ СП 50.7 леса отьць плаемъ прѣмѣнла сꙙ бѣахѫ.  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ С 397.19—20 Образно. а вꙑшн ерслмъ свободъ естъ. еже естъ мт въсѣ(мъ) намъ Е 27б 18 2. Прен. Източник, начало дівъ бо тварі прінесъ прѣспѣѭштъ. мѣрѫ тварі. не славѫ ътомꙑмъ іꙁльѣ. тако бъⷭі тварь льсті мат невѣдѫшт К 10а 13 прдѣте ѹбо братрьѣ. відмъ болѣꙁні гробънꙑѩ. відімъ ѫтробѹ гробѹ. матерь бесьмрътью К 12а 26—27 ꙁ [отъ] рѣва [ѫтробꙑ] матере a) От майчина утроба, от рождение схе едноѧдꙑ сне бже ... давꙑ аплѹ твоемѹ петрѹ. въстав хромааго въ мѧ твое. ꙇ ѹтвръдт ноꙁѣ его. сѫща хрома отъ рѣва матер своеѩ. не бꙑвъшааго на ногѹ своею. тѧ молмъ ꙇсхе бже нашъ. дажд намъ ... въставт сего. раба твоего СЕ 44а 4 b) ἐκ κοιλίας μητρός, ἀπό γαστρὸς μητρός Открай време, отдавна, винаги прен бѫдетъ бо веле прѣдъ гмь.  вна  скера не матъ пт. ꙇ дха стааго сплънтъ сѧ еште —рѣва матере своеѩ М Лк 1.15 З А къ тебѣ прівръженъ есмъ ꙁ ложеꙁнъ отъ рѫтробꙑ (погр. вм. ѫтробꙑ Север., с. 25, бел. под линия) матері моѩ бъ моі есі тꙑ СП 21.11 Срв. СЕ62а 20—21 ꙁ ѫтробꙑ матере моѧ кръстꙗнъ смъ.  ного ба не ꙁнаѭ раꙁвѣ га мого їс хса С 117.28 М З А СК Б О Е СП СЕ К С ЗЛ Р СН Гр μήτηρ маті Нвб мати остар ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ДА матер остар диал ОА НГер ДА