Старобългарски речник
мастт 
мастт -мащѫ -мастш несв Омазнявам, напоявам с мазнина ѣко свѣщѭ да т прностъ. цѣломѫдрѣ свѣтълость. мѵро твохъ дѣлъ. непрѣстанꙿно мастмѫ. вь сърѣтене тебе нбсънааго женха СЕ 81а 11—12 Изч СЕ Гр πιαίνω Нвб Срв мастя ’багря, боядисвам’ диал Дюв НГер