Старобългарски речник

мартѹр

мартѹр -ꙗ м ЛИ Мартирий — цариградски иподякон, осъден на смърт [около 355 г.] заедно с нотария Маркиан. Пр. на 25 октомври мⷺца октоⷠ҇ ҃д҃. стѹю мⷱ҇кѹ маркана  мартѹра А 124b 5 Изч А Гр Μαρτύριος