Старобългарски речник
маротасъ 
маротасъ м ЛИ Марута? — един от първите единадесет мъченици в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.], умр. около 326 [или 330—331 г.]. Пр. на 28 март свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ... мена сѫтъ с. ꙁанѳас. лаꙁаръ. мароѳас С 256.13 съконьавъшїхъ же сꙙ свꙙтꙑхъ. мена сѫтъ с ... аввъ. марсъ. маруѳа С 271.8 Изч С Гр Μαρουϑᾶς маруѳа мароѳас