Старобългарски речник
маротасъ
маротасъ
-а
м
ЛИ
Марута? — един от първите единадесет мъченици в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.], умр. около 326 [или 330—331 г.]. Пр. на 28 март
свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ... мена сѫтъ с. ꙁанѳас. лаꙁаръ. мароѳас
С
256.13
съконьавъшїхъ же сꙙ свꙙтꙑхъ. мена сѫтъ с ... аввъ. марсъ. маруѳа
С
271.8
Изч
С
Гр
Μαρουϑᾶς
маруѳа
мароѳас