Старобългарски речник
маркъ 
маркъ м ЛИ Марко [наричан Йоан — Деян 12.12, 25; 13.5, 13] — автор на второто синоптично от четирите канонични евангелия, сподвижник на ап. Петър [1 Пт 5.13] и ап. Павел [Кол 4.10, 11; 2 Тим 4.11; Филим 24]; пръв александрийски епископ. Пр. на 25 април мⷺца апрⷧ҇ ҃д҃ стаⷢ҇ апла евћліста марка А 146а 1 Срв. СК151а 20 конаⷭ҇ лѹⷦ҇ евћлістъ.  наѧⷮ҇ сѧ марко евћлість А 74с 5 аште кто реетъ гда не бѣ  врѣмене. маркѹ еуагг҄елстѹ глагол҄ѫштѹ ꙁмѣ бꙑт въ то врѣмꙙ С 345.27 М З А СК Б У С Гр Μᾶρκος Нвб Марко ЛИ Марков ФИ Марковски ФИ Маркович ФИ СтИл,РЛФИ Марково МИ Марково равнище МИ СНМБ Маркова лъка МИ Марковица МИ ГХ,МИМ