Старобългарски речник
маркъ
маркъ
-а
м
ЛИ
Марко [наричан Йоан — Деян 12.12, 25; 13.5, 13] — автор на второто синоптично от четирите канонични евангелия, сподвижник на ап. Петър [1 Пт 5.13] и ап. Павел [Кол 4.10, 11; 2 Тим 4.11; Филим 24]; пръв александрийски епископ. Пр. на 25 април
мⷺца апрⷧ҇ ҃д҃ стаⷢ҇ апла евћліста марка
А
146а 1
Срв.
СК151а 20
конаⷭ҇ лѹⷦ҇ евћлістъ. наѧⷮ҇ сѧ марко евћлість
А
74с 5
аште кто реетъ гда не бѣ врѣмене. маркѹ еуагг҄елстѹ глагол҄ѫштѹ ꙁмѣ бꙑт въ то врѣмꙙ
С
345.27
М
З
А
СК
Б
У
С
Гр
Μᾶρκος
Нвб
Марко
ЛИ
Марков
ФИ
Марковски
ФИ
Маркович
ФИ
СтИл,РЛФИ
Марково
МИ
Марково равнище
МИ
СНМБ
Маркова лъка
МИ
Марковица
МИ
ГХ,МИМ