Старобългарски речник
марк҄аньскъ
марк҄аньскъ
-ꙑ
прил
ЛИ
вѣра марк҄аньска
αἵρεσις τῶν Μαρκιωνιστῶν
Маркианска, Маркионитска вяра, ерес, която се отнася до последователите на Маркион — християнски деец [II в.] от Мала Азия, противник на юдаизма и на учението за човешката природа на Христос
поставшꙙ ѹбо го на дрѣвѣ. тае по томъ пресвутера кого мтродора вѣрꙑ марк҄іаньскꙑѧ
С
141.10—11
Изч
С
марк҄іаньскъ
Нвб
Срв
маркионитство