Старобългарски речник

марк҄анъ

марк҄анъ -а м ЛИ 1. Маркиан — християнин от Икония, умр. мъченически в Кападокия около 258 г. Пр. на 13 юли мⷺца юⷧ҇ а҃ꙇ҃. стаго мⷱка маркана А 150b 22 2. Маркиан — християнин–войн, умр. мъченически заедно с Никандър в Доростол [дн. Силистра] около 303 г. или по времето на имп. Галерий Максимиян [305—311 г.]. Пр. на 8 юни. [За мъченици със същите имена, но от Египет — пр. на 5 юни] мⷺца юⷩ҇ ѕ҃ стаго мⷱка нкандра маркіана А 146b 15 3. Маркиан — нотарий в Цариград, осъден на смърт около 355 г. с Мартирий от арианите. Пр. на 25 октомври мⷺца октⷠ҇о ҃д҃. стѹю мⷱ҇кѹ маркана  мартѹра А 124b 5 4. Маркиан — византийски император [450—457 г.]. Пр. в Неделя Сиропустна и на 17 февруари [в съвр. гр. месецослов и на 18 февруари] неⷣ҇ сꙑропоⷭ. в нѫже бꙑваетъ памѧтъ ... благовѣрнꙑма црема маркѣнѹ Е 5а 1—2 5. Маркиан — епископ на Лампсак?, един от 150те участници на II Вселенски събор [381 г.] отъ аревꙑ же  мак҄едон҄ꙙ странꙑ. елеус марк҄анъ ламѱаьскꙑ  еуѳ ефесъскꙑ.  ... про С 201.17 Изч А Е С Гр Μαρκιανός маркіанъ маркѣнъ