Старобългарски речник
марнъ
марнъ
-а
м
ЛИ
Марин — име на християнин, който издигнал в Комана църква в памет на мъченика св. Василиск
съꙁъда мѹ цръкъве марнъ кто крьстꙗнъ въ команѣ
С
23.21
Изч
С
Гр
Μαρῖνις
Нвб
Марин
ЛИ
ОА
НГер
Маринчо
ЛИ
Марина
ж
ЛИ
Маринов
ФИ
Маринчев
ФИ
Маринков
ФИ
Мариновски
ФИ
СтИл,РЛФИ
Маринковица
МИ
Маринкова махала
МИ
Маринковци
МИ
ЙЗах,Кюст.кр
Маринчов връх
МИ
Маринчовото
МИ
ИД,МНЛом
Маринов мост
МИ
Мариново
МИ
Мариньово
МИ
ГХ,МИМ