Старобългарски речник
марнъ 
марнъ прил притеж ЛИ 1. Мариин, който се отнася до Мария — съпруга на Йосиф и майка на Христос; Богородица аковъ же роді іосіфа мѫжа марна. ꙁ неѩже роді сѧ съ. наріцаемъ хъ А Мт 1.16 жена ... съпасена же бѫдетъ пржтьмъ ꙙдъ. кꙑм же пржтьмъ ꙙдъ. не пржтмь л ꙙда марїна С 482.26—27 2. Мариин, който се отнася до Мария Магдалина — една от мироносиците бѣ же еднъ болѧ лаꙁарь. отъ втанѩ градъца марна ... ꙇ мартꙑ сестрꙑ М Йо 11.1 З А СК Н 3. Мариин, който се отнася до Мария Антиохийска — малко позната мъченица от първите векове на н.е. Пр. на 29 май марна глава  рѫка антохскъѧ П4 М З А СК Н К С. П4 Гр τῆς Μαρίας марнъ марїнъ Нвб Мариин остар диал ВА Срв Марино МИ Марина могила МИ ХХ,ЛИМР Марийната МИ ЙЗ,МИПан