Старобългарски речник
манастꙑрьскъ 
манастꙑрьскъ -ꙑ прил Манастирски, който се отнася до манастир аще кꙿто отъ манастъръскꙑѩ цркве. токъмо ьто ѹкрадⷮ҇е. ж҃ лⷮ҇ѣ да поⷦ҇етⷭ҇ъ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇ СЕ 103b 12 вьсе съконьавааше послѹшан. стротел҄ѣ же  прокꙑхъ отьць. съ вьсѣмь поѹштанмь  сьмѣренмъ слѹжꙙ. водѫ отъ потока въꙁносꙙ варꙙ дѣлаѭштмъ.  работаѧ мъ въ камен.  въ прокꙑхъ слѹжьбахъ ꙁъданꙗ. вън҄егда манастꙑръскаꙗ штѹждекръмьнца ꙁъдааше сꙙ С 284.5 блаженкъ ѹбо сава того прмъ. прѣда  стротелю манастꙑръскѹѹмѹ С 283.13 трьмь ѹбо лѣтомъ коньавъшемъ сꙙ. порѫено мꙋ бꙑстъ манастꙑръско стротел҄ьство С 285.23 т тако въ лаврѣ жт. манастꙑръско ѹправьн скропꙑтьнѣ наѹвъшемъ сꙙ С 284.18 ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ прѣдъ овоштемъ. такоже  манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ С 284.23 Изч СЕ С Гр τῆς λαύρας κοινοβιακός манастꙑръскъ Нвб манастирски ОА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР Срв Манастирско МИ СНМБ