Старобългарски речник
манастꙑрь 
манастꙑрь -ꙗ м Манастир ѹенц же го пеалѹѭште с. въꙁвратшꙙ сꙙ въ манастꙑрь С 209.12  тѫ мѹ творꙙштꙋ слѹжъбѫ. сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ. на прман тѹ новопрходꙙштхъ ꙁ мра. рънорꙁььскѫѭ стнѫ С 284.13—14 а прѣжде патраршъства црънорꙁъцъ бѣ въ манастꙑр. стааго апостола аньдреа С 119.19 мѣсꙙца марта л҃а. жт стааго їѡана епскѹпа мльалвааго. моностꙑра отца нашего савꙑ С 278.10 въ манастꙑрь т Отивам в манастир, ставам монах, приемам монашеството аще которꙑ бѣлорꙁець. скѫпост рад клънетъⷭ҇. лютѣ ѣко. да дастъ нщмъ мѣне свое.  шедъ въ манастꙑрь да поⷦ҇етъⷭ҇ СЕ 104а 15 обьщ манастꙑрь Прев. κοινόβιον Манастирско помещение, в което пребивавали новоподстриганите монаси вьлѣꙁ вь обьшт манастꙑрь. ждеже вꙙште братѧ стъ С 170.4 СЕ С Гр μοναστήριον λαύρα κοινόβιον ἀσκητήριον ὁ κυριακός [вар. μονία] ξενοδοχεῖον моностꙑрь манастꙑръ Нвб манастир ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Манастир МИ ЙЗах,Кюст Манастирище МИ ЙЗах,Кюст.кр Манастирът МИ ГХ,МИМ Манастира МИ ЙЗ,МИПан Манастирчето МИ Манастирци МИ ЙЗ,МИПир Манастирица МИ СНМБ