Старобългарски речник
мамона 
мамона -ꙑ м Древносирийски бог на богатствата, олицетворение на сребролюбието и алчността не можете бѹ работат.  мамонѣ М Мт 6.24 З, А, СК. Срв.Лк 16.13 М З А СК аще ѹбо въ неправедьнѣмъ мамонѣ вѣрн не бꙑсте. въ стіннѣмъ. кьто вамъ вѣрѫ метъ А Лк 16.11 Изч М З А СК Гр Μαμωνᾶς Нвб мамон ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД