Старобългарски речник

мамантъ

мамантъ -а м ЛИ Мамант — християнин от Пафлагония, умр. мъченически в Кесария Кападокийска по времето на император Аврелиан [270—275 г.]. Пр. на 2 септември мⷺца сепⷠ҇ б҃ стааⷢ҇ мⷱка маманта А 113d 24 (п)амѧ(тъ ст)го оца нашего оанⷶ пѹстꙑнънка.  стго (ма)манта.  (п)авла новаго Е 23б 6—7 Изч А Е Гр Μάμας αντος