Старобългарски речник
малхъ 
малхъ -а м ЛИ Малх — слуга при първосвещеника Каиафа [Каяфа] смонъ же петръ мꙑ ножъ ꙁвлѣе .  ѹдар архереова раба. ꙇ ѹрѣꙁа емѹ ѹхо десное. бѣ же мѧ рабѹ малхъ М Йо 18.10 Изч М З А СК Гр Μάλχος Срв евр melek̄ ’цар’, Malluk [1 Цар 6.29], mal’āk ’ангел’ мал’хъ мельхъ