Старобългарски речник
малосменьнъ 
малосменьнъ -ꙑ прил Малоброен, оскъден, незначителен по количество [прен.] малосменьна бо бѣ благодѣть. распꙙ сꙙ хрстосъ  прсно птам смъ.  насꙑштаѭште сꙙ пакꙑ просмъ С 429.1 Изч С Гр σύμμετρος Нвб Срв малочислен ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР